Жанр: Романтична драма
Година: 1997
Производство: Великобритания, Франция
Времетраене: 100 минути
Инфо: IMDB
Актьори: Густаво Навейра, Клодин Маврос, Сали Потър, Пабло Верон, Фабиен Салас, Омар Вега
Оператор: Роби Мюлер
Музика: Фред Фрит
Продуцент: Кристофър Шепърд
Накратко:
По време на престоя си в Париж, Сали среща Пабло - учител по танци. Той започва да й преподава уроци до момента, в който Сали трябва да се върне в Лондон и да започне работа по един проект...
Филмът е предимно черно-бял, но когато се появят цветове, те те заливат като море. Ефектът от черно-белия цвят те връща към онези филми, в които жените са дами, а мъжете - джентълмени. Дава ти една прецизна фотография и контраст, допълващ отсечения ритъм на тангото. Общо взето, Сали Потър е направила изключително смел експеримент с този филм. Тя е доста необикновена фигура в съвременното кино и може би даже уникална. Кинорежисьор, сценарист, актьор, композитор и музикант, професионална танцьорка и хореограф! Филмът от 1997 година "Урок по танго" (който Сали посвещава в памет на своя баща Норман Потър) е сбор от всички увлечения на тази многостранна жена. Та сама написва сценария, сама поставя филма, сама изиграва главната роля с многобройни танцови изпълнения, сама написва оригиналната музика (съвместно с Фред Фрит), и освен това сама изпълнява песента "Ти си аз, аз съм ти". Това е филм за историята на любовта и сложните отношения между жена-режисьор, наречена Сали, която се играе от Сали Потър, и аржентинския танцьор Пабло, ролята на когото се изпълнява от известния аржентински танцьор Пабло Верон.
Не очаквай нещо от сорта на Step Up, Flashdance и т.н., това е коренно различен филм - трябва да се възприема не само с очите и ушите.
Изтегли СУБТИТРИ
С тези субтитри е много забавно
Постоянно си вися на 60 %, защото се налага да добавям нови, неприсъстващи редове към онези от английските субтитри, и като погледна - все съм си до средата ))) Но няма да бързам, искам преводът да е пълен, както си трябва. Интересното е, че на нито един език няма пълни субтитри...Не знам дали съм стигнала действително 60 %, защото виждам, че съм доста по-напреднала, но не съм сигурна колко още редове ще трябва да добавям по-надолу
П. П. Сега се занимавам с тайминга - бавно е. Най-много заради това, че всеки път се заплесвам пак да гледам филма. Знам, че доста хора изобщо няма да го оценят по достойнство, но за мен той е истински урок по аржентинско танго.
Нещо извън филма и субтитрите... Нещо за размисъл, а може би по-скоро за чувствата - мисълта El tango argentino es un pensamiento triste que se puede bailar (Enrique Santos Discépolo) - "Аржентинското танго е тъжна мисъл, която може да бъде изтанцувана". Не знам. Не мога да споря с човек, който е неизмеримо по-навътре в същността на аржентинското танго. И все пак - не е ли тангото "страст, която може да се изтанцува"? В този филм също се засяга по един косвен начин същността на аржентинското танго - един таксист в Аржентина казва на чужденката "за да разбираш нашето танго, трябва да си живял и страдал". По всяка вероятност, човек трябва да го танцува, за да разбере къде е истината
