A film by Konstantin Lopushansky
Държава Русия
Година 1989
Жанр Драма
Резюме:
С известни колебания преведох тези субтитри, защото не съм почитател на религиите и безполезните им и неприложими сред повсеместния хаос на глобализацията доктрини. Все още не мога да преценя дали религиозната алегория в този филм на Лопушански (част втора от неговата пост-апокалиптична трилогия, включваща "Писмата на мъртвия човек", "Посетител на Музей" и "Руска Симфония"), е самоцелна трактовка за библейската обреченост на човечеството, което във всеки самоунищожителен период от своята история се нуждае от свой метафизичен месия, или е реално приложим сценарий за бъдещ нравствен, технически и общочовешки колапс, предизвикан от псевдо-утилитарните и дехуманизиращи порядки на пост-модернисткия човешки строй, за който войнолюбието вече не е нито шовинистичен порив на нечие национално самосъзнание, нито адекватна верига на колокирана защита с публично тайна цел пренареждане на световния ред, а една еволюционна нишка на натрупано насилие, отчуждение и обезверение, която с натискането на един бутон да срине новата вавилонска кула, която час по час расте и корозира, деформира се от неизбежни или предотвратими имплозии на личностно, социално и културно ниво. Способна ли е религията да централизира вечното човешко търсене и да съхрани присъствието на човек на Земята. И от чисто философска гледна точка - не носи ли тя същата вина, каквато носят технологичният прогрес и закодираното у човек самоунищожение на всички възможни нива, тъй като не е успяла да предотврати "самозабравянето" на човешкия род и с нищо не е допринесла за неговото добруване?
Това, което филмът със сигурност не внушава, е религиозна индоктринация.
Сюжет:
Апокалипсисът вече е отминал. Резултатите - руини, ужасяващи генетични мутации. Протагонистът е "турист" - за своите четири седмици отпуска, той желае да напусне Града и да посети музей навътре в морето, който е бил потопен по време на екологичната катастрофа. Туристът пристига на ръба на морето - този ръб сега не е съставен от пясък, а от химични отпадъци и руини, а наблизо има резерват, в който живеят лудите, както и манастир, в който "жреците" на една отминала епоха чакат своя месия.
Филмът е 18+ Лопушански включва в лентата много лица с действителни психо-соматични нарушения, не за да стилизира идеите си чрез шокови картини, а за да обрисува колосалният амок, който евентуалната екологична катастрофа би предизвикала.
Субтитри