РИЧАРД ІІ
Режисьор: Рупърт Гулд
В ролите: Бен Уишоу, Рори Киниър, Том Хюз, Джеймс Пюрфой

ХЕНРИ ІV
Режисьор: Ричард Ейр
В ролите: Джеръми Айрънс, Саймън Ръсел Бийл, Том Хидълстън, Мишел Докъри, Джо Армстронг

ХЕНРИ V
Режисьор: Тея Шарок
В ролите: Том Хидълстън, Том Брук, Джералдин Чаплин

ХЕНРИ VІ
Режисьор: Доминик Кук
В ролите: Хю Боневил, Ейдриън Дънбар, Бенедикт Къмбърбач, Майкъл Гамбън, Филип Гленистър

РИЧАРД ІІІ
Режисьор: Доминик Кук
В ролите: Бенедикт Къмбърбач, Бен Даниелс, Джуди Денч, Джеймс Флийт, Фиби Фокс, Кийли Хоус


Превод и стихове: Валери Петров

"Оригиналното заглавие на пиесата е "The Tragedy of King Richard the Second" - "Трагедия за крал Ричард Втори". Повечето от действащите лица в нея са исторически: Ричард ІІ - царувал от 1377 до 1399 г. - бил син на Уелския принц Едуард (който се прочул с победите си над французите и за цвета на доспехите си бил наречен Черния принц, но умрял преди баща си Едуард ІІІ и изобщо не възлязал на трона.
Едмънд Ленгли (дук Йорк) и Джон Гонт (дук Ланкастър) били също синове на Едуард ІІІ и чичовци на Ричард ІІ. Докато последният бил малолетен, регентът Джон Гонт възглавявал партията на едрите феодали и се стремял към властта. Неговият син Хенри Херфорд (наречен Болинбрук по името на замъка, в който се родил) успял да детронира Ричард и станал крал на Англия под името Хенри ІV.
Томас Моубри (дук Норфък) бил един от могъщите феодали на времето. Той съзаклятничил срещу краля с Йорк, Болинбрук и един трети негов чичо, Томас Уудстук (дук Глостър), но после разкрил заговора пред Ричард, който наредил дук Глостър да бъде убит.
Образът на кралица Изабела е създаден от Шекспир - когато Ричард бил свален от трона, неговата втора жена, френската принцеса, за която става дума в пиесата, била на десет години."

Текстът по-горе е от бележките на Валери Петров към драмата.

След като приключа със субтитрите и за четирите филма, ще направя и субтитри за хора с увреден слух за "Ричард ІІ".

<#thank#>

Субтитри за ХЕНРИ ІV първа част

"Оригиналното заглавие на пиесата е "The History of Henry IV - Part One" - "Историята на Хенри Четвърти - част първа". Повечето от действащите в нея лица са исторически: английският крал Хенри ІV (Болинбрук от "Ричард ІІ") е царувал от 1399 до 1413 г. - период, изпълнен с интриги, заговори и бунтове. Първото голямо въстание на феодалите срещу престола имало за основа недоволството на могъщото на север семейство Пърси, което помогнало на Болинбрук да се възкачи на престола (граф Нортъмбърланд и Хари Пърси от "Ричард ІІ") и се чувствало онеправдано от него. Към граф Нортъмбърланд, сина му Хари (Хотспър) и брат му Томас Уустър се присъединили: Йоркският архиепископ Ричард Скруп, шотландският граф Арчиболд ІІ Дъглас и главният от уелските владетели Оуен Глендауър, заедно със своя зет Едмънд Мортимър старши (граф Марч), чичо на претендента за престола Едмънд Мортимър младши, когото Хенри ІV държал затворен в "Тауър". (При Шекспир тези две исторически лица - Мортимър старши и младши - се смесват.) Въстанието било разгромено в кръвопролитната битка при Шрузбъри през 1403 г, в която загинал Хотспър.
Принц Хенри - бъдещият крал Хенри V - наистина водел в юношеските си години разпуснат живот в компания от "фалстафовски" тип, но след това се отличил в битката при Шрузбъри*. Образът на Фалстаф е плод на Шекспировата фантазия, макар че двете имена на този герой: първоначалното му - сър Джон Олдкасл, и окончателното - сър Джон Фалстаф - принадлежали на исторически лица. Правилната транскрипция на Falstaff е Фолстаф. Мистрис Скокли се нарича в оригинала Quickly (бързо, пъргаво, живо)."

Текстът по-горе е от бележките на Валери Петров към драмата.

* По времето на битката при Шрузбъри, Хенри Мънмът (Хал) е бил само на шестнадесет години, но да се радваме, че ролята не е поверена на някой млад левент като Джъстийн Бийбър. Друга историческа неточност, на която можем да се радваме е, че от възкачването на престола на "младия" Болинбрук от "Ричард ІІ" до началото на "Хенри Четвърти - първа част", са минали само четири години, за които той е успял да се състари с поне тридесет Но както писах, това може само да ни радва, защото иначе не бихме могли да се насладим на прекрасната игра на Джеръми Айрънс. Пък и какво съм се вторачила в такива дребни неща, след като в името на политическата коректност, в "Хенри V" ще видим чернокожия Патерсън Джоузеф в ролята на братовчеда на Хал - граф Йорк.

Файлът SDH_The.Hollow.Crown.S01E02.Henry.IV.Part1.HDTV.x264-RiVER.srt в архива със субтитрите е за хора с увреден слух. Моля да ме извините, ако някои от описанията на звуците ви се струва неуместно, но съм абсолютен лаик в направата на специализирани субтитри. Ако имате забележки и препоръки за това как да ги подобря, ще съм благодарна да ги споделите.
За втора част на "Хенри ІV" мисля да използвам цветово разграничаване на репликите на различните персонажи (благодаря за идеята на JJD). Притеснявам се да не стане голяма цветнотека, но няма да разбера, докато не опитам

Субтитри за "Хенри ІV втора част"

"Оригиналното заглавие на пиесата е "The Second Part of Henry IV" - "Втора част на Хенри Четвърти". Повечето от действащите в нея лица са исторически. Една година след разгрома на бунтовните феодали при Шрузбъри последвало второ въстание, предвождано от жраф Нортъмбърланд (комуто кралят простил, тъй като в последната минута той се отклонил от прякото участие в сражението), от лорд Бардолф, лорд Моубри и Йоркския архиепископ. Последните двама били разбити при град Йорк от по-големия син на краля, Джон Ланкастър и впоследствие екзекутирани; първите двама избягали в Шотландия, а после в Уелс и били заловени и обезглавени след едно трето неуспешно въстание в Йорк, което срещнало съпротивата на местния шериф и било разгромено в сражението при Брамхън-Мур (1408 г.) Глендауър единствен от метежниците продължил да се укрива в Уелските планини и да оказва до смъртта си съпротива на краля.
Имената на много от действащите лица - както е случаят с мистрис Quickly в първата част - са изменени, за да се предаде смисловото им съдържание."

Текстът по-горе е от бележките на Валери Петров към драмата.

Цветовият експеримент ще пусна по-късно и отделно.

Субтитри за хора с увреден слух за "Хенри Четвърти - втора част"

Това е цветовият експеримент, в който репликите на отделните персонажи са показани с различни цветове. Наистина ще съм благодарна да прочета мнения за това доколко удачно се е получило, както и всякакви мнения, препоръки и забележки за подобряване на субтитрите за хора с увреден слух. Ако има хора с опит в правенето на подобни, също ще се радвам да го споделят.

Хи-хи! Че то ми остава половината филм. С моите темпове, това може да си се проточи до декември

2013-та?

Ще гледам да прескоча 13. Ако не стане до декември 2012, то ще го оставя за 2014 или там, която стане

За непознатите с историята, СПОЙЛЕР
"Оригиналното заглавие на пиесата е "The Life of Henry V" - "Животът на Хенри Пети". Повечето от действащите в нея лица са исторически. Недългото - от 1413 до 1422 г. - царуване на Хенри V е изпълнено с военни действия между Англия и Франция. Сключил таен съюз с Бургундския дук, Хенри предприема през 1415 г. поход на континента и след като превзема крайморския град Арфльор в Нормандия, е принуден да приеме сражение по на север край град Азенкур, в което спечелва блестяща победа над превъзхождащите го французи; скоро обаче поради малочислеността на войската си се завръща на острова.
Поради неспособността на френския крал Шарл VІ, официален владетел на Франция бил дофинът Луи, но неговата власт се оспорвала от партията на Орлеанския дук, а дукът на Бургундия, привърженик на кралица Изабела, която за разпуснатото си поведение била заточена в Тур, се държал съвсем независимо. Използвайки слабостта на страната, Хенри V предприел през 1417 г. втори поход отвъд Ламанша, който завършил със завладяването на Нормандия и пълната капитулация на французите. През 1420 г. бил сключен мир, с който Хенри бил обявен за законен наследник на Шарл VІ и се венчал за неговата дъщеря Катерина. Обединяването на Англия и Франция под една корона обаче не се осъществило, тъй като при следващия си поход - 1422 г., целящ да укрепи завладяното, Хенри V внезапно заболял и умрял, като оставил за свой наследник малолетния си син."

Текстът по-горе е от бележките на Валери Петров към драмата.

Това е последният за първи сезон епизод. Не можах да намеря информация дали ВВС плануват втори догодина (все пак Шекспир се е постарал да даде достатъчно материал за поне още един сезон), но аз поне стискам палци да има такъв

Много хубава тема! Благодаря за субтитрите!

Моля Не знам дали се получи гледаемо, но аз поне извлякох полза. Не бях чела нищо от историческите драми на Шекспир и така доста си обогатих общата култура, а някой изрази едва ли и ще забравя скоро. Сега остава да си намеря компания, в която цитирането на Шекспир в оригинал да не изглежда като на свинче звънче

След смъртта на Хенри Пети на трона застава малолетният му син Хенри VІ под настойничеството на дук Глостър. Поради крехката възраст на владетеля и нестабилността на трона, започнатата още с детронирането на Ричард Втори борба за трона между родовете Йорк и Ланкастър разцъфтява и се превръща в известната Война на розите.
Телевизионната адаптация обхваща пиесите „Хенри VІ. Първа част“ и половината от „Хенри VІ. Втора част“

А ето още допълнителна информация от бележките на Валери Петров към драмата:

Оригиналното заглавие на пиесата е „The first Part of Henry the Sixth“ — „Първа част на Хенри Шести“. Повечето от действащите лица са исторически.
Крал Хенри VI — син на Хенри V (1422–1461; умрял през 1471) — бил коронясан като деветмесечно дете. Регентският съвет бил възглавяван от чичото на малолетния крал, дук Бедфорд, който по време на отсъствието си от страната като регент на Франция бил заместван от другия му чичо дук Глостър. Почти едновременно с Хенри V умрял и малоумният френски крал Шарл VI. Дофинът му поел короната под името Шарл VII и възобновил войната с англичаните. Около 1430 г. сред народните маси на Франция възникнало мощно патриотично движение, възглавявано от простата селянка Жана д’Арк. Войната добила неблагоприятен за англичаните развой. Жана освободила от обсада град Орлеан и скоро главният английски военачалник Толбът бил пленен, а един друг военачалник — Фастолф — позорно избягал от полесражението. През 1430 г. обаче Жана била пленена и след година осъдена като вещица от френски църковен съд, действащ на окупираната от англичаните френска територия, и изгорена на клада. Но това не подобрило положението на англичаните. През 1435 г. техният съюзник Бургундският дук минал на страната на французите. В същата година умрял дук Бецфорд и регентството на Франция било поето от дук Ричард Йорк. Действията във Франция се затруднили още повече от нарасналото национално съзнание на френските народни маси, от липсата на средства и от раздорите между големите английски феодали, едни от които — начело с дук Глостър, били за войната с французите, а други — водени от Уинчестърския епископ и граф Съфък, за мира с тях. Връх взели привържениците на мира. През 1445 г. Хенри се оженил за Маргарита Анжуйска, дъщеря на бедния крал на Неапол Рене, и прехвърлил на баща й последните владения на англичаните във Франция, които били защитавани с упорство от Толбът. Войната завършила без официално сключване на мир.
Мнозина от героите на пиесата участват и в предшестващата пиеса — „Хенри Пети“.

Вътрешните войни за трона на слабия Хенри Шести се разгарят с пълна сила и се раждат нови кръвни вражди и нови ламтежи за власт. Превесът ту е на страната на бялата роза, ту на червената.

А ето още допълнителна информация от бележките на Валери Петров към драмата:

Оригиналното заглавие на пиесата е „The third Part of Henry the Sixth“ — „Трета част на Хенри Шести“. Повечето от действащите лица са исторически (и много от тях участват в първите две части на трилогията).
След битката при Сент Олбанз Ричард Йорк се задоволил със званието протектор и обещанието, че ще наследи трона подир смъртта на Хенри, но скоро протекторатът бил отменен и фактическа господарка на страната станала кралица Маргарита.
През 1459 г. започнала открита междуособна война. Привърженикът на Йорк граф Уорик пленил Хенри и Йорк бил възстановен като протектор и наследник, но скоро Маргарита събрала силна войска и в битката при Уейкфийлд удържала пълна победа. Йорк бил убит в боя. На следващата година Маргарита успяла да освободи Хенри от плена, в който го държал граф Уорик, но войската й започнала да се топи и тя била принудена да отстъпи. Най-големият син на убития Йорк, Едуард, влязъл в Лондон и бил коронясан. В решаващата битка при Таутън (1461 г.) войската на Ланкастъровци била разбита напълно — Маргарита избягала в Шотландия, откъдето безуспешно се мъчела да си спечели поддръжката на френския крал Луи XI. През 1465 година Хенри бил пленен отново и затворен в Тауър. Но властта на Едуард Йорк била несигурна особено след като той се оженил за Елизабет Грей и започнал да обсипва със земи и почести нейните роднини. Скоро Уорик и собственият му брат Кларънс го изоставили и избягали във Франция, където се помирили с намиращата се там Маргарита, и с помощта на френския крал образували коалиция срещу него. През 1470 г. Уорик се прехвърлил с войска на острова и възстановил Хенри на престола. Едуард бил приютен обаче от бургундския дук и след година се завърнал на острова, превзел отново Лондон и пленил за трети път Хенри. В битката при Барнет войската на Ланкастър претърпяла поражение: Уорик и брат му Монтагю били убити. Маргарита се прехвърлила с войска, но също била разбита в битката при Тюксбъри (1471 г.). Нейният син, претендентът за трона Едуард, бил убит, а тя самата — пленена, след което била откупена от френския крал и прекарала остатъка от живота си във Франция. В деня, в който Едуард, победител, се върнал в Лондон, неговите привърженици убили затворения в Тауър Хенри.

Изроденият външно и вътрешно Ричард Глостър погазва всеки и всичко по пътя си, за да се възкачи на английския трон, докато не бива спрян от младия и благороден Хенри Тюдор

Звучи доста пресилено, нали? Едва ли Ричард Трети е бил толкова черен, а Хенри Тюдор толкова благороден, но да не забравяме, че все пак вторият е дядо на работодателката на Шекспир.
На мен лично повече ми допадна как е представен този исторически период в „Бялата кралица“, но тук Къмбърбач ме впечатли колко пълнокръвно играе Ричард.

А ето още допълнителна информация от бележките на Валери Петров към драмата:

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tragedy of Richard the Third“ — „Трагедия за Ричард Трети“. Повечето от действащите в нея лица са исторически (и много от тях участват в трилогията „Хенри VI“). Но Шекспир се отклонява в немалко случаи от източниците си. Крал Едуард IV (1462–1483) всъщност веднага след възшествието си на трона се предал на разврат и излишества и от тях умрял едва четиридесет и една годишен. Неговият брат, дук Кларънс, домогвайки се до трона, водил предателска политика и през 1478 година бил осъден на смърт за държавна измяна. Но Едуард не се решил да изпълни присъдата публично, а затворил брат си в Тауър и изпратил при него наемни убийци. Другият брат на Едуард, Ричард, дук Глостър, а после Ричард III (1483–1485), е обрисуван от историците като твърде способен крал. Той възнамерявал да ожени сина си Едуард за дъщерята на Едуард IV, Елизабет, и само след неговата внезапна смърт решил сам да се ожени за нея, но после се отказал от намерението си. Граф Ричмонд имал права върху престола по линията на своята майка Маргарита Бофорт, внучка на Джон Бофорд, брат по баща на Хенри IV, която била омъжена първо за Едмънд Тюдор, граф Ричмонд (баща на Ричмонд); после за граф Стафорд и след това за граф Станли (действащ в пиесата). Съпругата на Едуард IV, кралица Елизабет, била женена преди това за сър Джон Грей. Вдовицата на Хенри VI, Маргарита (действаща в „Хенри VI“), избягала след възцаряването на Едуард IV във Франция и оттам седем години по-късно направила неуспешен опит да си върне престола с въоръжена сила, след който била затворена в Тауър за четири години и след това отправена обратно във Франция, където и умряла в бедност. Нейното участие в пиесата е авторска волност. Лейди Ана, по-малка дъщеря на граф Уорик (действащ в „Хенри VI“), била не съпруга, а годеница на принц Едуард и обстоятелствата на нейната смърт не са известни.