М-да... когато картинките трябва да заместват думите, става страшно

Може някой ден да се върнем и към пиктограмите /и после като във вица: "Как се пишеше "мъжественост" - с една или с две пишки?"

/, но дотогава нека се опитаме да изразим чувствата си или поне усещанията си към даден филм само с думи.
Аз нямах време да гледам нищо почти цял месец, но пък за 2-3 дни наваксах и в момента искам да напиша впечатленията си от доста филми и да опитам с минимум думи да ви примамя

и вие да гледате по-стойностните от тях, а може би - и да ги преведете
Paranormal Activity (2007) - много добре направен филм - псевдодокументален и наистина усещаш много реално нещата. Сякаш всичко се случва пред очите ти. И нищо не можеш да направиш. Играта на актьорите е точно такава, каквато би била на човек, знаещ, че го снимат, без да е актьор, и въпреки това - професионална. Странен и интересен филм. И актрисата има хубав бюст, който някак все е пред погледа ти

)) Не е от онези, които биха се харесали на всеки, но мисля, че си заслужава гледането /не бюстът, а филмът!/.
The Skeptic (2009) - а този филм е един от харесаните от мен, но защо такъв край, по дяволите! Иначе е направен и изигран хубаво - съмненията, както и скептицизмът на героя, са предадени и внушени без грешка. Струва ми се много палав творчески похват това, че точно специалистът по паранормални явления убеждава скептика, че онова, което е видял и чул, са халюцинации. Ама наистина е майсторски увъртян този филм

Ех, да не беше този край...
Le scaphandre et le papillon (2007) - беше ми тягстен. Такъв и би трябвало да бъде, може би. Има някои много интересни моменти и заедно с тях и открития. От онези, които всеки прави за себе си, когато е загубил нещо ценно. Мисля, че е от филмите, които трябва да се гледат, независимо, че не е перфектен. Най-малкото заради силата на волята, човещината и въображението.
My Sister's Keeper (2009) - филм, който не всеки би могъл да гледа. Затова е смекчен посредством отклоняване на вниманието от страданията на болното дете към деспотичната любов на майката, решена на всяка цена да запази живота на това дете. Тежък е и не смятам, че може да бъде гледан по всяко време. Когато гледам такъв филм, си мисля - дано не ни стигне нещо такова, дано се опазим от подобни изпитания, защото не се знае дали ще ни стигнат силите да ги понесем.
Ne te retourne pas (2009) - Страшно ми напомни
The Life Before Her Eyes (2007), но въпреки това, този си е автентичен. Травмите в детството дават своето отражение след толкова много години и променят живота на една млада жена, решила да напише поредния си роман, но пак зациклила в случките си от детството... По силата отново на обстоятелствата, на случайността, както и на собствената й решимост да разбере кошмара, в който се е оказала, тази жена издирва и намира... себе си. Хубав, но не е от задължителните в моята лична оценителна система.
The Telling (2009) (V) - Спокойно може да бъде пропуснат, въпреки няколкото силни момента в него. Като цяло е слаб филм, със слаби внушения. Или по-точно - едно внушение. Ако го гледате, и сами ще разберете кое. Историята се развива в едно от онези студентски общества с три гръцки букви, които приемат своите членове след някакво изпитание. Това е - трите кандидатки да разкажат по една страшна история. Е, ако имате свободно време и нямате много претенции, гледайте го и ще разберете историите
Safari (2009) - Ами - забавен. Не е умен, но е забавен. Няма големи остроумия, но няма и големи простотии. Общо взето, можете да го гледате и забравите още на другия ден
King Guillaume (2009) - Малко по-различен, но отново непретенциозен филм, който ви напомня за нормалната човешка природа и нейните предимства и недостатъци. Отново няма големи остроумия или простотии, просто някой и друг час, приятно прекаран пред екрана
The Maiden Heist (2009) - Тази комедия също не блести с бог знае какви попадения, но си е смешна. Можете и без него, но все пак, гледайте го

Всъщност, може би ще се сетите коя е "вашата картина"? Мисля, че всеки си има нещо такова...
My One and Only (2009) - Наистина филм, който отново бих гледала някой ден отново. Житейските преввратности, видени през поггледа на малкия син на една поразглезена жена. Жена, която израства заедно със синовете си. В края на филма сякаш и вие сте пораснали заедно с това мини семейство. И сте стигнали до онзи техен извод - всъщност, никой друг не ни трябва... ние сме си достатъчни.
Jolene (2008) - филмът е създаден по едноименната творба на Е. Л. Доктороу и е едно от кинопроизведенията, които имат място в сърцето ви едновременно с книжния им оригинал. Обожавам тези истории - "Били Батгейт", "Рагтайм", а сега и "Джолин" - ех, какви невероятни съдби може да има! И в този филм нищо не остава същото задълго. Честите смени на ситуациите и хората в живота на сирачето Джолин, ни правят чувствителни към нейните болки и радости. И накрая вече знаем, че нищо няма да е в състояние да победи това крехко, но силно същество, което просто иска да бъде обичано, а не притежавано.